Стратегическото използване на дълга като лост има много предимства за бизнеса. Те включват подобрена възвръщаемост, по-голям капитал и способност за по-добро управление на паричния поток. Въпреки това излишъкът от ливъридж може да доведе до финансови проблеми, включително обременени активи, разходи с високи лихви и увеличени постоянни разходи. Съответно изборът на оптимален коефициент на ливъридж е важно изчисление за управлението.
1
Определете корпоративния апетит за риск. Някои компании са в индустрии с висок растеж с капиталоемки възможности, докато други са в по-умерена оперативна среда, в която излишъкът на капитал е малко предимство, тъй като има ограничени възможности за значим растеж. По този начин ръководството трябва да определи нивото на дълга, което е подходящо предвид тези фактори.
2
Оценете цената на собствения капитал. Цената на собствения капитал наистина е алтернативен разход, който се доближава до очакваната възвръщаемост на външни акционери. По този начин, в зависимост от това колко сложна е ситуацията, съществуват няколко метода, чрез които се изчислява цената на собствения капитал. Добре известен подход се нарича модел на ценообразуване на капиталовите активи и той основно включва нестабилността на индустрията и риска на пазара и добавя, че към очакваната възвръщаемост на теоретична безрискова инвестиция, за да се стигне до цената на собствения капитал.
3
Количествено определете цената на дълга. Разходите за лихви са най-често срещаната мярка за цената на дълга. Въпреки това, лихвените проценти могат да варират с течение на времето, а облигациите и други видове дългови инструменти може да имат сложни характеристики, които правят изчисляването на истинската цена на дълга трудно за количествено определяне. Също така, когато нивата на дълга се променят, лихвените проценти могат да се променят, тъй като кредитирането на натоварена с дългове компания се възприема като малко по-рисковано от кредитирането на компания, която е по-консервативна във финансово отношение.
4
Оптимизирайте капиталовата структура. По дефиниция оптималната капиталова структура е коефициентът на ливъридж в рамките на практически ограничения, който минимизира среднопретеглената цена на капитала. По принцип, ако дадено дружество има твърде много собствено финансиране, то ще има по-големи разходи за капитал, тъй като външните акционери очакват възвръщаемост. Ако обаче има твърде много дългово финансиране, капиталовите му разходи ще нараснат поради нарастващия финансов риск. Съответно коефициентът на ливъридж в средата ще сведе до минимум разходите за капитал, ще позволи корпоративен растеж и няма да бъде излишно обременяващ за компанията.
